вторник, 22 декември 2015 г.

Снимачна площадка



- Смятам да напиша текст, свързан с „Междузвездни войни“, но ще ми трябва вдъхновение.

- Добре. Мисля, че историята трябва да разказва за междугалактически котки, яздещи розови еднорози-киборги, с магически сили да акат бонбони, и биещи се с лошите вегани-термити, които искат да завземат планета Марципан.  Техният вожд ще се казва графиня Череша МакЧушкова.

За ваше успокоение не успях да напиша разказ по така зададените от приятелката ми параметри, но ако някой някога се навие - има моята благословия. После като стане богат и известен, да почерпи!

Започвам историята с предупреждението, че приликите с реални лица и събития не са особено случайни. Дано не ме съдят после...

В една не-чак-толкова далечна галактика с тихичко проскърцване на ставите Харисън Форд се сгромоляса на стола си.„Твърде стар съм за този шит“ – рече човекът, чиято кариера след филма „Беглецът“ бележеше плавен, но за сметка на това постоянен, спад. Всичко в неговото 73-годишно тяло го болеше. С лека носталгия си спомни за случката отпреди няколко месеца, когато с пилотирания от него самолет смути голф играта на няколко калифорнийски зъболекари, аварийно кацайки нейде до дупка №9. Даже успя да уцели дърво. В момента едва успяваше да си уцели репликите.

На всичкото отгоре трябваше да играе пред зелен екран, заради специалните ефекти. Мразеше всички тези технологични новости. Отнасяше се към тях, както Супермен към криптонит – гледаше да ги избягва. Всъщност, по негово време нямаше специални ефекти. Тогава още ги наричаха обикновени ефекти.

Марк Хамил и Кари Фишър седнаха наблизо. Радваше се да ги види, все едно му носеха бира. И двамата се оплакваха, че са ги накарали да отслабнат за ролите си. Мис Фишър, естествено, се оплакваше повече. 

Около тях припкаха заблудени асистент-оператори, специалисти по визуални ефекти, експерти по декорите, гримьори, статисти и други идиоти.

- Харисън, защо се оплакваш? Нали участва в онзи филм с каубоите и извънземните. Как се наричаше? 

- „Каубои и извънземни“, Марк. Така се казваше. А ако не ме лъже изтормозената ми памет, по това време ти участваше в нещо наречено „Суши гърл“. 

- Наистина не се гордея с някои неща – отбеляза примирено Марк Хамил.

- О, я стига. Аз пък съм участвал в епизод на „Сексът и градът“. Голям праз! – заяви Кари Фишър, изненадващо използвайки типичен български идиом.  

Питър Мейхю се приближи и свали косматата глава на Чубака.

- Знаете ли, винаги съм си мислел, че на героя ми му липсва дълбочина.

Последва дружен смях.

- А питаш ли го Кени Бекър? – включи се Харисън. – Човекът е на 81, висок е малко повече от метър и играе робот, който издава пискливи звуци. 

Всички осъзнаха, че са безнадеждно остарели, а младите актьори бяха амбициозни като сперматозоиди. 38 години бяха минали от Епизод 4 - „Нова надежда“. Много от нещата се бяха променили. С изключение на точността на стормтрупърите във филма. Или липсата на такава. Тя си е константа.
Режисьорът на всичко това беше Джей Джей Ейбрамс, който можеше да е син на г-н Форд. Последният искрено се надяваше това да не е така. Ейбрамс обичаше експлозиите, сините отблясъци в камерите и безсмислените диалози, което явно го правеше идеален за задачата. А задачата беше да се опита да заличи травмиращите спомени на обикновения зрител от съвременните епизоди  1, 2 и 3 на Джордж Лукас. 

- Мислите ли, че филмът ще се получи? 

- Не знам, Кари, но със сигурност ще е по-добър от „Невидима заплаха“. Всеки филм е по-добър от Епизод 1.

- С изключение на Епизод 2, Марк.

Последва мълчание, което беше равнозначно на съгласие. Питър Мейхю го наруши.

- Очите ли ме лъжат или виждам две котки с човешки ръст в компанията на розови еднорози.

Всички драматично бавно проследиха накъде сочи пръста му. Двете котки видяха това, спогледаха се, изсъскаха и се изнизаха.

- Сигурно са статисти, набарали кофти реквизит – изтъкна г-н Форд, който вече беше в настроение за фиеста. Или поне – за сиеста. 

- Вчера видях двама идиоти в костюми на термити – добави Марк. - Не знам за какво са му на Джей Джей подобни изродщини. Един Джар Джар Бинкс ни стигаше.

- В моята гримьорна пък влезе една мацка, облечена цялата в розова – сподели Кари. - Изгледа ме от глава до пети, изсумтя, фръцна се и изчезна. Имаше нещо котешко в нея, като се замисля.

- И аз забелязвам хора в някакви странни костюми напоследък, а пък не съм видял някой от тях да участва във филма. Все едно снимачната площадка е средище на някаква извънземна сбирщина.

Нямаха време да помислят над тези думи, тъй като ги извикаха за още снимки.
Харисън мина през мястото, където преди минутка бяха стояли двамата особняци в котешки костюми. Настъпи нещо.

Беше бонбонче.

Автор: Павел Апостолов

Няма коментари:

Публикуване на коментар