Подаръкът

Дядо Коледа седеше в шейната си и наблюдаваше случващото се долу. Хората не го виждаха, което беше безценно преимущество в неговата работа. Не беше сигурен защо е така. Може би мозъците им отказваха да възприемат гледката на дебел белобрад старец, облечен в червено и бяло, седнал в шейна, теглена от девет елена, която се рее на двадесет метра над земята.

А в какво се състоеше работата му ли? Добре знаем, че не Дядо Коледа слага подаръците под елхата, но това, което не подозираме, е, че той е причината да изберем тези подаръци. Белобрадият старец имаше способността да чете детските мисли и да открива какво искат послушните момченца и момиченца за Коледа. Така че когато едно дете си пожелае конструктор или „Плейстейшън“ 4, Дядо Коледа е този, който насажда в главата на родителите му натрапчивата мисъл, че трябва да му купят съответния подарък. Разбира се, изпитваше и известни затруднения, тъй като мисълта за покупка на „Плейстейшън“ 4 покълваше доста по-трудно в родителската глава. Имаше смътен спомен, че май бяха правили филм на подобна тематика…

Днешната мисия беше много по-трудна. Там някъде имаше едно момченце, чието единствено желание за Коледа беше: „нов татко“. Живееше с майка си – любяща и отговорна жена, която едва свързваше двата края, но беше готова на всичко за детето си. Бащата ги беше напуснал много отдавна и дори не се интересуваше от тях. Дядо Коледа прие присърце това желание и накара джуджетата да намерят подходящ мъж за тази жена. След дълго издирване откриха идеалния кандидат – вдовец с добро сърце, който се нуждаеше от съпруга и деца, които да внесат отново светлина в живота му. Имаше обаче един голям проблем – Дядо Коледа не беше способен да манипулира чувствата на хората така, както го правеше с мислите им. Единственото, което можеше да направи за тези двамата, беше просто да нагласи нещата по такъв начин, че да се срещнат.

Първата част от плана беше готова – мъжът и жената щяха да се намират на едно и също място по едно и също време. За тази важна мисия избра Пепър – най-ловкото и хитро джудже, което понастоящем се облекчаваше до едно борче. Отдавна Дядо Коледа подозираше, че Пепър обича да прекалява с яйчения пунш, но това си беше в природата на неговия вид. Направи му знак и след миг уриниращото джудже се превърна във висок слаб мъж на средна възраст, носещ качулка на главата си. Естествено, не се беше лишил и от брадата си – джуджетата никога не го правят.

В новото си тяло Пепър се движеше с грацията на ранена чапла, но все пак успя незабелязано да приближи жената. Изчака удобен момент, пое си дълбоко дъх и с бързи движения изтръгна дамската чанта от ръцете й. Побягна, а зад него се разнесе вик „Крадец! Чантата ми!“ Пепър поначало не беше особено добър спринтьор, а положението му доста се влошаваше, като добавим въздействието на десетина яйчени пунша и наличието непривично дълги крака, с които трябваше да тича. За негов късмет избраникът беше съвсем близо. Пепър го фиксира и се насочи с непримиримостта на немски танк право към него. За щастие мъжът чу виковете, прояви смелост и го повали. Пепър изпусна откраднатата чанта, претърколи се няколко пъти, стана и се отдалечи, накуцвайки. Свърна зад един ъгъл, докато никой не го гледаше, и се изпари.

Дядо Коледа наблюдаваше със задоволство отгоре как жената се приближи до спасителя на чантата й и му благодари. След малко в шейната се появи и Пепър, с чаша яйчен пунш в ръката и с огромна тъпа усмивка на лицето си. Очевидно беше решил да се почерпи за успешно изпълнената мисия.

Не беше нужно на белобрадия старец да прониква в мислите на жената и мъжа, за да разбере, че между тях припламна искра. След като разбра, че ще е сам на Бъдни вечер, тя покани самотния мъж да прекарат празниците заедно. Той се съгласи. Нямаше да съжалява за решението си.

Дядо Коледа и Пепър се оказаха добри сватовници. Последваха най-щастливите коледни празници за малкото момче в целия му живот. Най-после имаше едно щастливо и сплотено семейство. Дядо Коледа гледаше зараждането на тази нова любов и не спираше да се усмихва:

– Честита Коледа, хлапе! – изрече накрая той. – И моля те, следващия път си пожелай нещо по-простичко – като например „Лего“.

Шейната на Дядо Коледа се понесе над света. Имаше да върши още много работа…


Автор: Павел Апостолов

Снимачна площадка

- Смятам да напиша текст, свързан с „Междузвездни войни“, но ще ми трябва вдъхновение.

- Добре. Мисля, че историята трябва да разказва за междугалактически котки, яздещи розови еднорози-киборги, с магически сили да акат бонбони, и биещи се с лошите вегани-термити, които искат да завземат планета Марципан.  Техният вожд ще се казва графиня Череша МакЧушкова.

За ваше успокоение не успях да напиша разказ по така зададените от приятелката ми параметри, но ако някой някога се навие - има моята благословия. После като стане богат и известен, да почерпи!

Започвам историята с предупреждението, че приликите с реални лица и събития не са особено случайни. Дано не ме съдят после...

В една не-чак-толкова далечна галактика с тихичко проскърцване на ставите Харисън Форд се сгромоляса на стола си.„Твърде стар съм за този шит“ – рече човекът, чиято кариера след филма „Беглецът“ бележеше плавен, но за сметка на това постоянен, спад. Всичко в неговото 73-годишно тяло го болеше. С лека носталгия си спомни за случката отпреди няколко месеца, когато с пилотирания от него самолет смути голф играта на няколко калифорнийски зъболекари, аварийно кацайки нейде до дупка №9. Даже успя да уцели дърво. В момента едва успяваше да си уцели репликите.

На всичкото отгоре трябваше да играе пред зелен екран, заради специалните ефекти. Мразеше всички тези технологични новости. Отнасяше се към тях, както Супермен към криптонит – гледаше да ги избягва. Всъщност, по негово време нямаше специални ефекти. Тогава още ги наричаха обикновени ефекти.

Марк Хамил и Кари Фишър седнаха наблизо. Радваше се да ги види, все едно му носеха бира. И двамата се оплакваха, че са ги накарали да отслабнат за ролите си. Мис Фишър, естествено, се оплакваше повече. 

Около тях припкаха заблудени асистент-оператори, специалисти по визуални ефекти, експерти по декорите, гримьори, статисти и други идиоти.

- Харисън, защо се оплакваш? Нали участва в онзи филм с каубоите и извънземните. Как се наричаше? 

- „Каубои и извънземни“, Марк. Така се казваше. А ако не ме лъже изтормозената ми памет, по това време ти участваше в нещо наречено „Суши гърл“. 

- Наистина не се гордея с някои неща – отбеляза примирено Марк Хамил.

- О, я стига. Аз пък съм участвал в епизод на „Сексът и градът“. Голям праз! – заяви Кари Фишър, изненадващо използвайки типичен български идиом.  

Питър Мейхю се приближи и свали косматата глава на Чубака.

- Знаете ли, винаги съм си мислел, че на героя ми му липсва дълбочина.

Последва дружен смях.

- А питаш ли го Кени Бекър? – включи се Харисън. – Човекът е на 81, висок е малко повече от метър и играе робот, който издава пискливи звуци. 

Всички осъзнаха, че са безнадеждно остарели, а младите актьори бяха амбициозни като сперматозоиди. 38 години бяха минали от Епизод 4 - „Нова надежда“. Много от нещата се бяха променили. С изключение на точността на стормтрупърите във филма. Или липсата на такава. Тя си е константа.

Режисьорът на всичко това беше Джей Джей Ейбрамс, който можеше да е син на г-н Форд. Последният искрено се надяваше това да не е така. Ейбрамс обичаше експлозиите, сините отблясъци в камерите и безсмислените диалози, което явно го правеше идеален за задачата. А задачата беше да се опита да заличи травмиращите спомени на обикновения зрител от съвременните епизоди  1, 2 и 3 на Джордж Лукас. 

- Мислите ли, че филмът ще се получи? 

- Не знам, Кари, но със сигурност ще е по-добър от „Невидима заплаха“. Всеки филм е по-добър от Епизод 1.

- С изключение на Епизод 2, Марк.

Последва мълчание, което беше равнозначно на съгласие. Питър Мейхю го наруши.

- Очите ли ме лъжат или виждам две котки с човешки ръст в компанията на розови еднорози.

Всички драматично бавно проследиха накъде сочи пръста му. Двете котки видяха това, спогледаха се, изсъскаха и се изнизаха.

- Сигурно са статисти, набарали кофти реквизит – изтъкна г-н Форд, който вече беше в настроение за фиеста. Или поне – за сиеста. 

- Вчера видях двама идиоти в костюми на термити – добави Марк. - Не знам за какво са му на Джей Джей подобни изродщини. Един Джар Джар Бинкс ни стигаше.

- В моята гримьорна пък влезе една мацка, облечена цялата в розова – сподели Кари. - Изгледа ме от глава до пети, изсумтя, фръцна се и изчезна. Имаше нещо котешко в нея, като се замисля.

- И аз забелязвам хора в някакви странни костюми напоследък, а пък не съм видял някой от тях да участва във филма. Все едно снимачната площадка е средище на някаква извънземна сбирщина.

Нямаха време да помислят над тези думи, тъй като ги извикаха за още снимки.

Харисън мина през мястото, където преди минутка бяха стояли двамата особняци в котешки костюми. Настъпи нещо.

Беше бонбонче.

Автор: Павел Апостолов