четвъртък, 11 юни 2015 г.

Непрочетено писмо




Противно на разпространеното женско мнение, и мъжете имаме чувства. Шокиращ факт - несъмнено. И има неща, които не смеем да кажем на половинките си, може би заради гордост или стеснителност. Е, някои от нас и нямат възможност, тъй като не сме срещнали жената на живота си. Или пък сме се разминали с нея в тролея или на опашката в супермаркета. Кой знае...

Но ако един мъж не попада в обширната категория „кретени“ и ако трябва да сподели в едно писмо към въображаемата любима онова, което иска, то вероятно ще изглежда по този начин: 

Здравей,

Не знам дали си чернокоса, русокоса или червенокоса, с кафяви, сини или зелени очи, ниска или висока, чипоноса или с добре изразен римски нос, без един преден зъб или пък не. Така или иначе, намирам за красиви почти всички жени, които срещам. Да, вероятно съм странен. Но и ти със сигурност си ненормална. Аз нормални жени не познавам. Джордж Карлин беше казал, че главната причина жените да са луди е, защото мъжете са глупави. Обективно погледнато аз съм мъж, така че не мога да кажа дали е прав...

Не знам и с какво се занимаваш. Може да си морски биолог или пък дресьор на лъвове. Винаги съм харесвал животните – длъжен съм да го отбележа. С каквото и да се занимаваш, ще се опитам да проявя жив интерес, повярвай ми. Дори и да си счетоводител...

Обещавам да те защитавам и да ти помогна да преодолееш страховете си. Може би се страхуваш от паяци, клоуни или зловещо изглеждащи дечица? Ще бъда до теб и ще те пазя от тях. Нищо работа! Така или иначе се страхувам само от неща, които могат да ме убият. Като скорпиони и зъболекари, например...

Ще ти обръщам внимание, ще ти помагам и ще те питам дали всичко е наред, даже да има важен футболен мач. Стига да не е наистина много важен футболен мач...

Ще те изслушвам и ще се пробвам да реша проблемите ти. Ако ли пък не успея, ще те прегърна и ще ти купя шоколад...

Ще те боготворя и изненадвам, но това не означава, че ще помня всяка годишнина или пък че всеки път ще ти правя комплимент за новите обувки или прическа. Мъжете не сме устроени по този начин...

Ще се опитвам винаги да правя онези малки жестове, от които имаш нужда. Но понякога ще забравям или пък няма да се досещам. Освен всичко останало, мъжете понякога не сме и особено съобразителни...

Ще бъда готов да правя компромиси и саможертви, но и ще отстоявам онези неща, на които държа, колкото и нелепи или абсурдни да ти струват...

Ще ти помагам да взимаш правилните решения. В даден етап от живота си всеки попада на кръстопът, в който се съединяват безброй различни пътеки. Дори и да поемем по грешния път, водещ към дълбоката пропаст на самосъжалението, поне ще го извървим заедно...

Ще ти подавам ръка, когато целият свят е срещу теб. Винаги ще бъда твоя опора, когато имаш нужда от това. Не съм Атлас, на чиито рамене се крепи небето, но ще дам всичко от себе си...

Ще се опитам да те направя щастлива, колкото и да е трудно. Но ако искаш да си нещастна, няма да мога да ти помогна. Шекспировите герои умират самотни...

Ще обичам всички твои несъвършенства и ще уважавам всички твои странности. Все пак те са тези, които те превръщат в личност...

Винаги ще проявявам любопитство към това, което обичаш да правиш. Ще те питам за нещата и хората, които те вдъхновяват, за историите, които те трогват. Ще се интересувам от всичко това, защото знам, че ти си интересен човек. И ще искам да изследваме света заедно...

Ще те гледам в очите. Ще те целувам. Ще те прегръщам. Ще те ревнувам. Ще се заглеждам по други, но ще съм ти верен. Щом съм те открил, със сигурност няма да имам нужда от друга... 

И преди това писмо да стане твърде сериозно, искам да ти обещая, че ще те разсмивам. Признавам си, животът не ме е дарил с чак толкова много таланти, но този, който не бих заменил за нищо, е да докарвам усмивки на хората. Още повече на любим човек...

С обич, 

Ти знаеш кой

Така е, приятели, любовта е трудно нещо. Трудна е за намиране, още по-трудна е и за запазване. Но навярно си струва...

И ако ми позволите, накрая ще ви дам един съвет, който аз самият не спазвам, а и който вероятно няма да ви свърши никаква работа. Но все пак: Не оставяйте нищо недоизказано и не пишете писма, които няма да бъдат прочетени...

Автор: Павел Апостолов

Няма коментари:

Публикуване на коментар