вторник, 14 юли 2015 г.

Повечето барове по света имат три общи неща



  

На всички известни или безименни герои около нас

Повечето барове по света имат три общи неща – не са музиката, миризмата, сенките в полумрака или процеждащият се из въздуха тънък цигарен дим. Трите общи неща са: бутилките с алкохол, барманите и наличието на поне един тъжен и самовглъбен клиент. На този му наливаха трето уиски, а барманът, естествено, се опита да завърже разговор.

- Тежък ден?

- По-скоро тежък живот.

- Искате ли да споделите?

- Не.

Барманът се огледа. Тазвечершната му клиентела се състоеше от трима човека, двама от които се натискаха в един по-слабо осветен ъгъл в дъното на заведението.

- Добре тогава, ще се опитам да ви развеселя. Имам нещо като дарба – запомнил съм един куп факти, които хората намират за интересни.

- Например?

- Чували сте за онези братя-близнаци, разделени при раждането, които порастват и единият става нацист, а другият евреин? 

- Признавам, понякога животът е най-добрият комик. 

- Именно. Ами вашата история?

- Може и на „ти“. Щом питаш, пред теб стои човек, който е на път да спаси живота на поне няколко милиона души.

- Сериозно?!

Отпи от чашата и се загледа в бутилките зад бара с онзи поглед, който човек придобива, след като е мачкан достатъчно дълго в менгемето на нерадостното си битие.

- Имам идея - ще ти казвам по нещо, само след като ми споделиш и други любопитни факти.

- Съгласен! – бързо отвърна барманът и направи кратка пауза. – Да видим... Това трябва да ти хареса. През 1957 г. оперирали човек, премахвайки хипокампуса и амигдалата на мозъка му. След операцията той повече не можел да формира нови спомени или да си припомня стари. Така да се каже, живял е само в настоящето.

- Малко му завиждам. Всеки има неща, които иска да забрави и пред които не иска да се изправи... Та значи аз съм наред. 

Историята ми е следната – преди две години ми откриха рак на белите дробове. Не пуша, водя що-годе здравословен живот, смятам се за добър човек. И какво от това!? Един ден просто ти съобщават, че си болен и имаш минимални шансове да оцелееш, а ти си безпомощен...  Твой ред е.

- Добре. Знаеш ли, че във Филипините съществува езеро с остров, в който пък се намира още едно езеро с остров? Местните вярват, че мястото е свещено и който прекара една нощ на втория остров, ще се събуди прероден. Не допускат обаче почти никого да припари до там.

- Хубав мит, макар да звучи като измислица. Веднъж обаче и аз се събудих прероден.
Значи, откриват ми рак и ми казват, че трябва да се подложа на химиотерапия. Съгласявам се, но два дни преди да започнат процедурите лекарят ми звъни и ми съобщава, че нямало нужда. Питам го: „Ще умра ли?“, а той: „Не и не знам как да ти го кажа, защото за пръв път виждам такова нещо, но си напълно излекуван.“ Ти си.

Барманът го изгледа със смесица от любопитство и подозрение, наля му още едно уиски и продължи.

- Не знам дали си чувал за Ричард Норис Уилямс. Човекът оцелял след потъването на Титаник, но прекарал твърде много време във водата и докторите му казали, че трябвало да му ампутират краката. Г-н Уилямс обаче не бил съгласен да се разделя с тях и отказал, възстановил се и през същата година спечелил националния шампионат по тенис на САЩ.

- О, да, лекарите не винаги са прави. Е, моят нямаше вина. След допълнителни изследвания се оказа, че някакви клетки в организма ми са били така мутирали, че са се справили за нула време с рака. Родителите ми имали принос към всичко това. Представяш ли си – двама души се намират сред повече от 7 милиарда човека и създават организъм, който е резистентен към най-зловещата болест на нашето време.

- Явно им е било писано.

- Ами не - скоро след раждането ми се разделиха... Пак си ти наред.

- Този път нещо по-сериозно. Преди няколко години земетресение със степен 8 по Рихтер удря Ню Мексико. Пораженията са страховити. В една рухнала болница обаче намират няколко бебета, които са оцелели по чудо цяла седмица без вода, храна, топлина и човешки контакт. 

Последва по-дълга пауза от обичайното, а тишината беше нарушавана единствено от тихо свирещата „It’s my life“ на Бон Джоуви. 

- Даа... и мен ме смятат за чудо на природата. Направиха ми десетки тестове, започнаха проучвания за лекарство и днес официално обявиха, че е готово. Ако пуснеш телевизора, ще видиш, че това е основна новина, като изключим може би поредните убийства, политически небивалици, секс скандали, нови тъпи песни и снимки на котки.  

- Това означава ли, че ще станеш богат и известен?

- Всъщност не – отказах се от всякакви приходи, свързани с лекарството. Подписахме договор за конфиденциалност, така че името ми да не бъде споменавано никъде. Бил съм ценен и трябвало да се пазя. Отвън всъщност ме чакат двама охранители.

- Извинявай, че те питам, но защо изглеждаш толкова депресиран? Все пак си жив след всичко това. 

Мъжът въздъхна и отпи последна глътка от уискито.

- Така е, но няма какво да направя. Все още никой не е измислил лек срещу самотата. Понякога излизам извън града през нощта и просто гледам звездите. Отвреме-навреме трябва да се сещаме за това колко незначителни сме. Повярвай ми, нищо не прояснява ума толкова добре.

Барманът погледна към празната чаша. Странният му събеседник, чието име никога нямаше да научи, беше готов да си тръгне. 

- Е, казаха ми и да се опитам да продължа с живота си, както досега. Навици, хобита и така нататък. Уверих ги, че един от тях е пиенето.

Преди да излезе през вратата барманът му рече:

- Знаеш ли, в Австралия живее човек с прякор „мъжът със златната ръка“. Името му е Джеймс Харисън. На 18 години дарява кръв и се установява, че тя съдържа рядък антиген, който лекува Резус болестта. Оттогава е дарявал повече от 1000 пъти кръв и е спасил живота на повече от 2 милиона бебета.

Човекът се обърна и се засмя искрено.

- Да, знам го, свестен тип... Всъщност, трябва да те питам нещо. Онова за острова във Филипините вярно ли е?

Барманът повдигна рамене.

- Е, може би един ден някой от нас ще провери.

След което направи няколко крачки, спря се и погледна към мръсния таван, петната по който с малко въображение заприличваха на звездно небе. 

Отвори вратата и излезе в нощта.


Автор: Павел Апостолов


Няма коментари:

Публикуване на коментар