четвъртък, 9 април 2015 г.

Бъди българин, Чарлс!




Имението на лорд Бърдсмит, около 5 часа следобед:

- Чаят ви, сър.

- А, Чарлс, точно ти ми трябваш. Поддържаш ли още контакти с приятелите си от България?

- Да, сър.

- Разкажи ми повече за тази държава тогава.

- Мога ли да попитам защо, сър?

- Смятам да отида на почивка там. Ще взема и лейди Бърдсмит, разбира се.

- Мислите ли, че това е добра идея, сър?

- Е да, лейди Бърдсмит не е от най-позитивните хора на света и присъствието й понякога е натоварващо, но ми е съпруга и...

- Ако позволите, сър, индианците от Дакота имат поговорка: „Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него“. Но аз всъщност имах предвид дали е добра идея изборът ви на дестинация за почивката, сър.

- Така кажи, Чарлс. Именно за това исках да говоря първо с теб. Опиши ми тази страна и хората в нея.

- Ами, сър, това е държава на противоречията – с красивата природа вървят бетонените крепости и пияните туристи, със славната история – безславното настояще, с привлекателните жени -  проблемите. Изкушенията ще ви преследват на всяка крачка. Особено пък под формата на тяхната местна алокохолна напитка, наречена „ракия“.

- Знаеш, че имам желязна воля, Чарлс.

- Която умеете да изключвате при определени обстоятелства, сър.

- Приемам забележката. Но както някой мъдро беше отбелязал, всичко забавно в този живот е или неморално, или нелегално, или пък от него се надебелява. В този ред на мисли, чувал съм, че балканците обичат да се веселят.

- Напълно вярно, сър. Хората са весели, но май само когато са получили заплата. После реалността явно ги връхлита и осъзнават, че имат твърде малко пари и твърде много останал месец до следващата заплата.

- Спонтанни са, значи има какво да научим от тях. А каква музика обичат?

- Ориенталска , сър. Изпълнява се от слабо облечени жени, от мъже, представящи се за жени и от мъже с фигура на културисти и крака на пиле.

- Хм, това ще е любопитна гледка. Ами поп музиката им?

- Доколкото си спомням, сър, един от най-актуалните им изпълнители е с някакво италианско артистично име и има вид на човек, притежаващ достатъчно интелигентност да си отваря устата, когато иска да яде, но не повече... Имат и един граф.

- Той истински граф ли е?

- Боя се, че не, сър. 

- Разбирам. А как върви филмовото им изкуство?

- Чух, че са направили филм, в който националният им герой притежава кунг-фу умения и изтребва повече хора и от Джейсън Стейтъм.  Така че спокойно можем да заключим, че филмовата им индустрия не просперира особено, сър. 

- Ами спортът? Кой е най-популярният при тях?

- Футболът, сър.

- И как се справят?

- Чували ли сте за националния отбор по футбол на Малта, сър?

- Не знаех, че в Малта се играе футбол, Чарлс.

- Нещо повече, сър, българите не успяха да ги победа на свой терен.

- И защо така?

- Явно си имат проблеми, сър. Някои твърдят, че най-големият им е вратарят, който имал трудности да опази дори собствената си жена. 

- Разбирам. А България известна ли е с някакви атракции?

- Доколкото знам, сър,  в страната има различни исторически и културни паметници, планини и море. Имат и цигани.

- Това последното не звучи чак толкова атрактивно, Чарлс.

- Предполагам, сър, но мисля, че за някои чужденци е незабравимо преживяване да опознаят отблизо този етнос.

- Незабравимо, но едва ли особено приятно... А дали българите са известни с някакви научни открития?

- Киселото мляко, сър.

- Що за научно откритие е киселото мляко, Чарлс?

- Не съм сигурен, сър, но те се гордеят с него.

- Значи се радват на малките неща - прекрасно. А каква е политическата обстановка в страната? Във вестника съм чел, че там върлува престъпност и корупция. А пък правосъдието им е толкова хуманно, че гледа да не вкарва политици в затвора. Има ли бунтове и протести?

- Рядко, сър. Като че ли никой не обръща внимание на тези неща вече. Най-обсъжданата тема наскоро беше „за“ или „против“ публичното кърмене в моловете.

- Шегуваш се.

- Страхувам се, че не, сър.

- Вече не смея да попитам защо... Българите ми се струват интересни. А гостоприемни ли са?

- Сър?

- Това „да, сър“ или „не, сър“ означава.

- По-скоро не, сър. Гледат на чужденците с известно подозрение. 

- Защо?

- Може би защото им говорят на чужд език, сър.

- Знаеш ли, Чарлс, виждам прилики с руските селяни от произведенията на Толстой. Нали се сещаш - онези, които след като са удушили баща си, пребили съпругата си, и изхвърлили бебето си във водите на някоя пълноводна река, се прибират вкъщи, само за да видят, че шкафът, където си държат пиенето, е празен.

- Не бих могъл да го кажа по-добре, сър. 

- Значи не мислиш, че е подходящо място за почивка, Чарлс?

- Ами, сър, ако очаквате, че ще там ще ходите на изискани партита, където ще сте заобиколени от хора, пред които трябва да се прокашляте поне два пъти преди да започнете да говорите, ще трябва да ви разочаровам. 

- Може и да ти изглежда шокиращо, Чарлс, но не съм и очаквал подобно нещо. 

- А също така едва ли идеята ще се хареса на лейди Бърдсмит, сър.

- Още една причина да отидем там значи. А и не мога да й простя последната почивка, на която ме заведе, и в която най-интересното мероприятие беше разглеждането на музей за косачки. За косачки, Чарлс!

- Сигурен съм, че е било вълнуващо, сър.

- Да, Чарлс, толкова беше вълнуващо, че успях да измисля няколко сложни метода за самоубийство посредством косачка... Както и да е, хората са казали, че най-добрият ни учител е последната ни грешка. България ми звучи доста екзотично. А и нямам нищо против да се отдам на някое и друго изкушение. Най-вече спиртно.

- Разбирам накъде биете, сър.

- Да, Чарлс, убеди ме! Заминаваме за България!


Автор: Павел Апостолов

По мотиви на П. Г. Удхаус