неделя, 10 май 2015 г.

Тери Фокс и Маратонът на надеждата




В ранното пролетно утро природата бавно се събужда. Насекоми и малки животинки се измъкват от скривалищата си и се отърсват от сутрешната роса. Някъде изпърхва колибри, другаде се чува сойка, далече потропва кълвач, рис дебне все още нищо неподозираща плячка. Цветя, дървета, насекоми, птици и още безброй животни започват новия ден с надеждата, че той няма да се окаже последния им. Трудно е човек да не се възхити на целия този процес и на волята за живот на всяко едно от тези същества. Но някъде там наблизо се случва нещо още по-възхитително.

Междущатския канадски първокласен път изглежда напълно спокоен. Не се виждат никакви коли. Изведнъж от далечината бавно се приближават два обекта. При по-внимателно вглеждане се оказва, че един миниван бавно пъпли по равната настилка, следейки плътно необикновена фигура пред себе си. Тя се движи странно, но непримиримо напред. Вали дъжд, който постепенно се засилва, но това по никакъв начин не отказва бавно тичащия пред колата мъж. Походката му е нестройна, с леки подскоци, когато ходилото на десния му крак трябва да опре в земята. Този човек бяга сам, но скоро към него ще бъдат вперени милиони погледи.

Годината е 1980-та, името на 22-годишния канадски атлет е Тери Фокс и в този ден той ще измине 42 195 метра – дължината на един маратон. На пръв поглед нищо кой знае какво – в някои части на Африка това разстояние го изминават още преди да се разсънят напълно. При Тери Фокс обаче има една важна особеност. Той тича с протеза, тъй като десният му крак е ампутиран малко над коляното заради рак на костите. По лицето му се чете, че начинанието му е мъчително, но физическите сили и волята твърдо отказват да го напуснат. Утре го очаква същото, както и вдругиден... 

Тери е едва на 18 години, когато му откриват болестта. До този момент той е брилянтен спортист и носител на множество награди. За да спасят живота му, лекарите решават да ампутират крака му. Няма как да не изпиташ страх от подобно нещо. Ужасяващ, сковаващ, неописуем страх. Това преобръща животи и предизвиква хиляди неназовани емоции. Тери обаче е необикновен човек. Няколко седмици след операцията той се присъединява към местен баскетболен тим с инвалидни колички и впоследствие печели три национални шампионата.

На 12 април 1980 година Тери Фокс стартира Маратона на надеждата, при който той ще се опита да прекоси Канада по ширина. Канада, между другото, е нещо огромно, което заема площ от близо 10 милиона квадратни километра. Целта му е да привлече общественото внимание и средства за борба с рака. Всеки следващ ден Тери ще пробяга дължината на един маратон. Ще го спират хора, за да си поговорят. Ще го изпращат с аплодисменти и сълзи в очите. В рамките на няколко седмици Тери Фокс ще се превърне във вдъхновител и обединител на една цяла нация.

"... докато преминавах през 16-месечната физически и емоционално изтощителна химиотерапия, бях грубо събуден от чувствата, които властваха в раковата клиника. Имаше лица със смели усмивки, имаше и такива, които се бяха отказали да се усмихват. Имаше изпълнено с надежда отричане, имаше и отчаяние. Моят поход не би могъл да бъде егоистичен. Не мога да си тръгна, знаейки, че тези лица и чувства все още съществуват. Цялото това страдание трябва да спре някъде... Решен съм да достигна до лимита на силите си за тази кауза."

Скоро медийната машина са задвижва и превръща младия атлет в знаменитост. Започват да валят дарения. Следват срещи с различни спортни величия, както и с министър-председателя на Канада. Най-вдъхновяваща за самия Тери обаче си остава срещата му с десетгодишния Грег, страдащ от същата болест като него. Снимката на двамата може да разтопи и най-коравото сърце. В онзи момент Фокс не се чувства добре и е на ръба на изтощението, но малчуганът му дава така нужните сили да продължи маратона. 

Маратонът на надеждата трае 143 дни, само в 4 от които Тери си взима почивка. Той пробягва 5373 километра, горе-долу разстоянието от София до Непал. Но накрая дори този велик спортист остава без дъх. На 1 септември е откаран в болница. Новините са ужасяващи – ракът се е завърнал и се е разпространил. През цялото време Тери е бягал с два огромни тумора в белите дробове.

Това изключително начинание на Тери Фокс успява да събере дарения от почти 2 милиона долара. Скоро след края на Маратона е организирана телевизионна кампания, която приключва с още 10,5 милиона в дарения. В болницата Тери получава хиляди писма от доброжелатели, които го подкрепят в този труден момент. Милиони непознати стискат палци да се пребори с това най-голямо препятствие.

Животът обаче рядко е справедлив. След продължително лечение Тери Фокс си отива от този свят на 28 юни 1981 г. Цялата държава е в траур. Канада губи един от най-великите спортисти в историята си. Знамената са наполовина свалени – чест, оказвана само на починали държавници. 

Подвигът на Тери Фокс има феноменални последствия. Фондацията му успява да набере 650 милиона долара в дарения. Благодарение на това са създадени няколко модерни ракови клиники и са открити лекарства, спасили живота на хиляди. Според последните данни днес ракът на костите е успешно излекуван в около 80 процента от случаите.

Тери Фокс не успява да навърши 23 години, но се превръща в национален герой и икона за милиони хора по света, доказвайки ни, че няма невъзможни неща. 

Може би само невероятни...

Terrance Stanley "Terry" Fox (July 28, 1958 – June 28, 1981)


Автор: Павел Апостолов

Няма коментари:

Публикуване на коментар