вторник, 19 май 2015 г.

Джак „Лудия“ Чърчил




Изисква се особено състояние на духа, за да слезеш на вражеския бряг под канонадата от куршуми, въоръжен само с лък и меч, но за полковник Джак Чърчил това е било нещо като ежедневие.

Представете си, че сте новобранец на Западния фронт и командирът на отряда ви идва до вас и ви казва: „Приятел, би ли подържал този лък за минутка - отивам да отсека главите на няколко шваби.“ И докато гледате с недоумение средновековното оръжие, оставено в ръцете ви, този човек се втурва със стоманения си меч към противниковия лагер. Поне за мен тази сценка би имала умерено травмиращи последствия...

Как точно Джак Чърчил се е превърнал в легенда си е доста интересна история. Роден е през 1906 г. в Шри Ланка в семейство на англичани, прекарва детството си в Хонг Конг, учи в университета на остров Ман, служи като военен в Мианмар, след което напуска армията и работи като редактор на вестник в Кения. В един от по-скучните периоди от живота си дори е модел. Междувременно се научава да свири на шотландска гайда, въпреки че е толкова шотландец, колкото и Шака Зулу. 

Ей така, между другото, Джак Чърчил представлява Великобритания на Световното първенство по стрелба с лък. И тъй като вероятно е сметнал, че ежедневието му е твърде еднообразно, решава отново да се запише в армията и да вземе участие във Втората световна война. Акостира на бреговете на Франция, точно когато Хитлер решава да нанесе решителен удар. Това обаче хич не трогва Джак Чърчил и той ръководи партизански отряди, които да вършат поразии из немските позиции. 

Джак се оказва традиционалист в някакъв извратен смисъл на думата и влиза в бой, въоръжен единствено с лък, стрели и шотландски меч. Запитан от колега офицер защо, по дяволите, си носи шибания меч в битка, той отговаря хладнокръвно, че офицер, който отива на война без меч, не е облечен подходящо за целта... Някъде тук, предполагам, тогавашният майор Чърчил получава и заслужения си прякор „Лудия“. 

Началото на престоя на Джак във Франция е сравнително спокоен – прострелян е в шията, бие се в Дюнкерк и печели медал за храброст, спасявайки друг офицер, попаднал в засада. Остава в летописите като единственият британски войник през Втората световна война, убил враг посредством лък. Що па не!?

След Дюнкерк отново го наляга скуката и решава да се запише като доброволец при Британските командоси. Идеята да продължи да рита немски задници доста му допада. Всъщност, Джак е толкова развълнуван от новата си роля, че когато при нападение скача от лодката, той вдига меча над главата си и крещи с пълно гърло „Кооомааандооо!“. Нищо, че примерно го обстрелват в този момент... Между другото, носел си е и гайдата.

Според историците „Лудия“ Джак е ръководел един от най-успешните отряди от командоси. Към впечатляващата статистика на тази бойна група голям принос има фактът, че Чърчил успява сам да обезоръжи и вземе в плен немски отряд от 42 души, въоръжен само с... да познахте, проклетия си шотландски меч. За целта е минавал от пост на пост, успявайки в личен разговор да убеди всеки един от швабите да се предаде. Заплашително изглеждащото средновековно оръжие в ръцете му вероятно е помогнало.

Докато се бие в Югославия, Джак Чърчил е заловен и изпратен в концентрационен лагер, от който напълно очаквано бяга. Заловен е отново и е хвърлен в затвор в Австрия. Разбира се, успява да избяга и от там, след което прекосява Алпите, докато не попада на съюзнически сили. Нищо работа!

Чърчил изявява желание да се бие и срещу японците, но скоро атомните бомби са пуснати и войната приключва. Окичен вече с един куп медали, той отново навлиза в дълбоките преспи на отегчението. В следващите години Джак става парашутист, сражава се в Палестина и работи като военен инструктор в Австралия. А да, занимава се и със сърфинг.

Най-вероятно Холивуд не е направил филм за Джак Чърчил, само защото е британец. Лудият полковник води дълъг и изпълнен с приключения живот, като напуска този свят на 89-годишна възраст. 

Джак Чърчил е човек, на когото Смъртта се е усмихвала многократно, и който винаги й е отвръщал с усмивка, придружена с песен на шотландска гайда.

Няма коментари:

Публикуване на коментар