А в какво се състоеше работата му ли? Добре знаем, че не Дядо Коледа слага подаръците под елхата, но това, което не подозираме, е, че той е причината да изберем тези подаръци. Белобрадият старец имаше способността да чете детските мисли и да открива какво искат послушните момченца и момиченца за Коледа. Така че когато едно дете си пожелае конструктор или „Плейстейшън“ 4, Дядо Коледа е този, който насажда в главата на родителите му натрапчивата мисъл, че трябва да му купят съответния подарък. Разбира се, изпитваше и известни затруднения, тъй като мисълта за покупка на „Плейстейшън“ 4 покълваше доста по-трудно в родителската глава. Имаше смътен спомен, че май бяха правили филм на подобна тематика…
Днешната мисия беше много по-трудна. Там някъде имаше едно момченце, чието единствено желание за Коледа беше: „нов татко“. Живееше с майка си – любяща и отговорна жена, която едва свързваше двата края, но беше готова на всичко за детето си. Бащата ги беше напуснал много отдавна и дори не се интересуваше от тях. Дядо Коледа прие присърце това желание и накара джуджетата да намерят подходящ мъж за тази жена. След дълго издирване откриха идеалния кандидат – вдовец с добро сърце, който се нуждаеше от съпруга и деца, които да внесат отново светлина в живота му. Имаше обаче един голям проблем – Дядо Коледа не беше способен да манипулира чувствата на хората така, както го правеше с мислите им. Единственото, което можеше да направи за тези двамата, беше просто да нагласи нещата по такъв начин, че да се срещнат.
Първата част от плана беше готова – мъжът и жената щяха да се намират на едно и също място по едно и също време. За тази важна мисия избра Пепър – най-ловкото и хитро джудже, което понастоящем се облекчаваше до едно борче. Отдавна Дядо Коледа подозираше, че Пепър обича да прекалява с яйчения пунш, но това си беше в природата на неговия вид. Направи му знак и след миг уриниращото джудже се превърна във висок слаб мъж на средна възраст, носещ качулка на главата си. Естествено, не се беше лишил и от брадата си – джуджетата никога не го правят.
В новото си тяло Пепър се движеше с грацията на ранена чапла, но все пак успя незабелязано да приближи жената. Изчака удобен момент, пое си дълбоко дъх и с бързи движения изтръгна дамската чанта от ръцете й. Побягна, а зад него се разнесе вик „Крадец! Чантата ми!“ Пепър поначало не беше особено добър спринтьор, а положението му доста се влошаваше, като добавим въздействието на десетина яйчени пунша и наличието непривично дълги крака, с които трябваше да тича. За негов късмет избраникът беше съвсем близо. Пепър го фиксира и се насочи с непримиримостта на немски танк право към него. За щастие мъжът чу виковете, прояви смелост и го повали. Пепър изпусна откраднатата чанта, претърколи се няколко пъти, стана и се отдалечи, накуцвайки. Свърна зад един ъгъл, докато никой не го гледаше, и се изпари.
Дядо Коледа наблюдаваше със задоволство отгоре как жената се приближи до спасителя на чантата й и му благодари. След малко в шейната се появи и Пепър, с чаша яйчен пунш в ръката и с огромна тъпа усмивка на лицето си. Очевидно беше решил да се почерпи за успешно изпълнената мисия.
Не беше нужно на белобрадия старец да прониква в мислите на жената и мъжа, за да разбере, че между тях припламна искра. След като разбра, че ще е сам на Бъдни вечер, тя покани самотния мъж да прекарат празниците заедно. Той се съгласи. Нямаше да съжалява за решението си.
Дядо Коледа и Пепър се оказаха добри сватовници. Последваха най-щастливите коледни празници за малкото момче в целия му живот. Най-после имаше едно щастливо и сплотено семейство. Дядо Коледа гледаше зараждането на тази нова любов и не спираше да се усмихва:
– Честита Коледа, хлапе! – изрече накрая той. – И моля те, следващия път си пожелай нещо по-простичко – като например „Лего“.
Шейната на Дядо Коледа се понесе над света. Имаше да върши още много работа…
Автор: Павел Апостолов
Няма коментари:
Публикуване на коментар