четвъртък, 10 юли 2014 г.

Туристи




Стивън и Джон са туристи от Англия, дошли в България, защото чули, че тук има много забележителности, вкусна храна, евтин алкохол и хубави жени. Забележителностите определено не ги интересуваха чак толкова.

Никола е типичен млад български левент, който по случайност се превърна в техен екскурзовод, защото поназнайваше английски. Бяха го спрели на улицата и му се примолиха да ги заведе в някоя хубава българска кръчма. Английски туристи в София не се срещаха толкова често, така че Никола реши да им помогне. Нищо, че според него „турист“ беше синоним на „идиот“. В случая той беше техният Ринсуинд.

Двамата го питаха какво трябва да посетят в България, какво да опитат и от какво да се пазят. Следваха стандартни отговори – посетете музеите, старинните църкви и крепости; обиколете Витоша, Рила и Пирин; опитайте ракия с шопска салата; не ходете на твърде малки групи в Студентски град и определено гледайте да не се озовете в някоя циганска махала.

Докато Стивън и Джон чертаеха маршрути по картата и оглеждаха жените в кръчмата, Никола набързо им разправи с какво още е известна България – започвайки от киселото мляко и розовото масло, минавайки през Тервел, Борис, Симеон Велики, Калоян, Стоичков и Бербатов, и завършвайки с красивите ни и презастроени планински и черноморски курорти. Бирите обаче му се насъбраха, патриотизмът в него отстъпи място на песимизма и накрая започна да говори за това, за което говори всеки типичен българин на маса:

- Вижте сега, мейтс – започна той. - Досега все хубави неща ви наговорих за България, но истината е, че тука е гадно. Аз, например, ако искам да си намеря работа по специалността, след един куп интервюта и откази ще ме вземат в някоя пробита фирма и ще ми плащат 600 лева. Това са 300 евро, май френдс. Представяте ли си?! Че то вашите пенсионери взимат в пъти повече! – Стивън и Джон просто кимаха с глава. 

И знаете ли как се оцелява с 300 евро на месец? Не знаете естествено, как ще знаете...  След като си платите наема, храната и всички сметки, ще ви останат толкова, колкото да излезете един-два пъти в месеца и да се напиете до безпаметност, за да забравите колко преебани от живота сте. А пък ако се появят непредвидени разходи, ще изпаднете в ситуацията да имате твърде малко пари и твърде много останал месец до следващата заплата... Накрая спирате да виждате смисъл в бачкането по 8 часа за тези кинти и си намирате работа в някой кол център за повече пари.

- Ник, парите не са най-важното в живота – реши да го успокои Стивън.

- Е, не са. Може и да не те правят щастлив, но ти отварят възможности и ти решават проблеми. Бедни сме, мейт. И финансово, и умствено. Населението си избира да го управляват идиоти и престъпници; прекланя се пред звезди, които са завършени олигофрени; вярва в психотронни оръжия, врачки и конспирации; мрази Европейския съюз, щото не му е направил живота по-хубав с магическа пръчка и още куп тъпотии.

- Че то и в Англия е така – включи се Джон.

- Бро, далеч си от истината. Тука сме на първо място по демографски срив в Европа, минималната заплата е по-ниска от тая в Тринидад и Тобаго, хората са нещастни, отчаяни, вечно недооценени и с промити мозъци. Повечето от младите и кадърните емигрираха. Бизнесът крета, инфраструктура липсва, никой не инвестира в образование и здравеопазване, за да ни поддържат глупави и болни...

- А ти защо не си емигрирал досега? - обади се Стивън.

Никола погледа халбата си с бира, замисли се и рече:

- Не знам точно. Вероятно мога да ти изброя десетки тъпи причини – заради семейството и приятелите; заради неприятното чувство да си чужденец в друга държава; заради красивата природа и още по-красивите жени; заради хората, които колкото и да са нещастни, знаят как да се забавляват; заради уюта, който ти създава родното място; заради сляпата вяра, че нещо ще се промени към по-добро...

Поговориха още няколко часа, размениха си координатите и се разделиха. Стивън и Джон прекараха още две седмици в България, обиколиха всякакви прекрасни кътчета в страната, запознаха се с различни хора и опитаха много неща. След време написаха пътепис за странстванията си и го изпратиха на Никола със съобщението: „За нашия любим екскурзовод – усмихвай се повече и бъде по-позитивен!“ , на което той отговори с: „Пичове, аз съм българин и като такъв не бих могъл да бъде по-позитивен. Иначе се радвам, че тук ви е харесало повече, отколкото на мен.“

След което погледна през прозореца и се усмихна. После поклати глава и изрече с лек присмех една-единствена дума:

 - Туристи.


Автор: Павел Апостолов

Няма коментари:

Публикуване на коментар