Шах

- Знаеш ли, четох, че най-самотното животно на света е кит, който си търси половинка повече от две десетилетия – неговият повик обаче е на много по-висока честота от тази на останалите китове и никой не му отговаря. И така той си обикаля океана самотен и неразбран. Тъжна история...  - лицето, облечено в бяло, премести белия кон на D4. - Твоите колеги имат ли пръст в това?

- Не, не се занимаваме с подобни работи. Предполагам, че е просто поредната изтънчена шега на природата – изрече лицето в черно и с офицера си взе белия кон. – Мъжки или женски е китът?

- Не знам. – отговори събеседникът му и взе с пешка чуждия офицер.

- Ако съдя по дългогодишния си опит, вероятно е мъжки. – каза облеченият в черно, усмихна се иронично и премести дамата си на В5. – Нещо друго вълнува ли добрата ти душа тази сутрин?

- Всъщност, винаги съм се чудел дали вие сте помогнали на хората да изобретят алкохола – поинтересува се облеченият в бяло, докато обмисляше следващия си ход.

- Не. Сами са се досетили, колкото и да е странно това. Мисля, че само за текилата имаме някакви вина – нова иронична усмивка.

Играещият с белите фигури го изгледа с досада:

 - Честно казано, никога не мога да разбера кога се шегуваш... – изрече и малко нерешително премести топ на Н3. 

- Какво да ти кажа, хората са изключително изобретателни, когато става дума за навличане на неприятности. В повечето случаи дори не е нужно да се намесвам. После се успокояват, че за всичко си има причина и така е било писано, а всъщност причината е, че са глупави и взимат лоши решения. – издекламира своята философия играещият с черните фигури и премести една от пешките си.

- Аз пък си мислех, че проблемите им идват от това, че действат без да мислят или пък мислят твърде много без да действат. – контрира го играещият с белите и побутна дамата си на F5. 

- Зависи от гледната точка – черната дама взе бялата. – Факт е, че остаряват твърде рано, но помъдряват твърде късно.

- За мен няма значение. Харесвам хората. Във всеки от тях си съжителстват демон и ангел, опитващи се да надделеят един от друг – белият офицер взе черната дама.

- Казвал си ми го хиляди пъти... Вие, ангелите, обичате да се повтаряте – жегна го противникът му в шахматната партия. Направи кратка пауза и добави – С какво ще се занимаваш днес?

- Обичайното – влюбвания, благородни жестове, вдъхване на надежда, щастливи случайности... Знаеш. Ами ти?

- Изневери, измами, депресии, алчност... Сещаш се.

Двамата се спогледаха. Гадеше им се от това, което правеше другият, но знаеха, че не могат един без друг. Може би точно това хората щяха да нарекат приятелство. Бяха изиграли хиляди партии шах и всички до една завършваха по един и същи начин:

- Реми? – предложиха едновременно и се засмяха. Върнаха красивите фигурки по местата им и станаха.

- До утре! – изрече демонът, поколеба се за миг и прибави – А онзи кит... ще се погрижиш ли за него?

- Естествено – отговори му ангелът, обърна се и си тръгна с широка усмивка на лицето.


Автор: Павел Апостолов