Животът предлага истории, които дори и най-развинтеното
въображение не би имало куража да измисли. Тази е една от тях.
„Сър, не знам как да ви го кажа, така че ще карам направо. Болен
сте от болестта на Брайт и бъбреците ви отказват. Остават ви не повече от 5
години живот и то при положение, че си почивате и спрете с бокса.“
Вероятно това е чул от своя лекар 24-годишният тогава Били
Миск. Годината е 1918, а Били е един от най-талантливите боксьори, които светът
е виждал. „Гръмотевицата“ от Сейнт Поул (Минесота) е и сред най-обичаните
спортисти по това време. Спортсмен на ринга в един неспортсментски спорт и
джентълмен извън него в един раздиран от войни свят.
През 1918г. боксът е бил по-различно зрелище от това, което
гледаме днес по телевизията. Боксьорите са били най-коравите мъже на планетата
и не са се страхували да изиграят по повече от един мач в рамките само на
няколко дни. Всъщност през 1918г. Били Миск се е бил на ринга 17 пъти. През
1920г. „Гръмотевицата“ стига до мач за титлата в тежка категория срещу Джак Демпси.
Никой не знае за смъртоносната му болест, освен личния му мениджър.
Били губи двубоя срещу непобедимия Демпси, но това не го
спира. През следващите две години записва 19 победи и само една загуба. През
1923г. вече е твърде болен, за да тренира и да се бие.
Били Миск може и да е бил велик боксьор, но се оказва лош
инвеститор. Спестяванията му се изпаряват, започва да трупа дългове. Той не е
човек, който може да се примири с това. С цялото си сърце иска да завещае нещо
повече на жена си и трите си деца – поне една последна щастлива Коледа, която
те да запомнят.
В края на 1923г. започва да убеждава мениджъра си да му
уреди един заключителен двубой. Той му отговаря, че един подобен мач
най-вероятно ще го убие. Предлага му пари, но Били отказва. Непреклонен е и
предпочита да умре на ринга, отколкото на люлеещия се стол у дома. Състоянието
му дори не му позволява да тренира, но в името на семейството си е готов на
всичко.
На 7 ноември 1923г. Били Миск се изправя срещу Бил Бренан. Бренан
е същинско чудовище – бивш претендент за титлата и човекът, който е бил
най-близо от това да я отнеме от Джак Демпси. В този двубой „Гръмотевицата“ от
Сейнт Поул трябва единствено да оцелее, за да се прибере вкъщи с обещаните му
2400$.
Били не се е боксирал почти година и дори няма сили да
тренира. Тъпче се с аспирин срещу болките. Мениджърът му очаква той просто да
падне в първия рунд, да вземе парите и да забрави за бокса, но Били не е такъв.
Минава един рунд, после втори и трети.
Откъде този човек е намерил воля да продължи? Смазан, едва способен да се движи, издържал три рунда срещу по-силен
боксьор от него. Ако публиката знаеше за състоянието му, вероятно би му
извикала: „Какво, по дяволите, правиш, Били?! Падай на земята!“
Той обаче осъзнава, че това е последният му мач и иска да се
представи достойно. Започва четвъртия рунд – повечето боксови мачове на Бренан
дори не стигат до тук. Това се оказва и последният рунд в кариерата на „Гръмотевицата“.
Стъпка в ляво, блок, отстъпване назад. Удар, който не намира
целта. Ляв прав. Дясно кроше в челюстта. Бренан е на земята! Съдията оброява до
десет. Нокаут! Били Миск вдига победоносно ръце и казва сбогом на бокса по
най-добрия възможен начин.
Това не е всичко. Били успява да доживее до Коледа, въпреки
прогнозите на лекарите. Купува пиано на съпругата си, която се занимава с
музика. Обсипва децата си с подаръци. Това навярно е най-щастливата Коледа,
която семейство Миск е прекарвало.
На 26 декември Били е откаран в болница. Чак тогава той
съобщава на жена си за фаталната диагноза. Умира през нощта на Нова година.
През 2010г. е приет в боксовата Зала на славата.
„Животът е кратък, деца - намерете време за тези, които
обичате!“ – вероятно това са били последните му думи на смъртния му одър.
Почивай в мир, Били!
Автор: Павел Апостолов
Няма коментари:
Публикуване на коментар