понеделник, 7 април 2014 г.

Истинска история




Седеше на бара и бавно отпиваше от уискито си. Това беше любимото му заведение - тиха музика, шепа хора, вглъбени в своите разговори или мисли, и по някоя и друга самотна жена, на която да се опита да вземе телефона. Дори барманът му беше приятел. А и беше добър слушател. Точно от това се нуждаеше.

- Димо, искаш ли да ти разкажа една история? - обърна се той към бармана.

- Давай! - очаквано отговори Димо.

- Тази история е за един пич на име Васко - обикновен младеж на двайсет и няколко години. Една вечер, подобна на тази, влиза в един бар, подобен на този, със съвсем искрената и ясна цел да се напие, за да забрави проблемите си. Поръчва си уиски, изпива го, поръчва си второ, после трето... Барманът го гледа един такъв омърлушен и както подобава на всеки барман по света, го пита какво го мъчи. И той му разказва.

Работел в някаква компания за търговия на мебели, обаче нали знаеш - дошла кризата и го съкратили. Прибира се вкъщи и какво да види - приятелката му се изнесла от тях и му оставила кратка бележка, че го напуска, защото срещнала друг. Нашият човек е съкрушен. Единствена опора намира в своето вярно куче Ривър - стар ирландски сетер. Горкият Ривър обаче точно в същия ден се споминва. Наистина трудно за вярване, но в един ден човекът изгубва работата, жената и домашния си любимец. С подобен късмет ако участваше в порно филм, сигурно щеше да е съпругът, който излиза и отива на работа...В крайна сметка напълно естествено Васко решава, че е време да удави мъката заедно с мозъка си в обилно количество алкохол. 

Та излива си Васко душата пред бармана, докато със завиден инат се опитва да изпълни поставената цел. Не щеш ли, една мадама в бара явно чува историята му, трогва се и се опитва да го утешии. В този момент пропитите с алкохол мозъчни клетки на Васко храбро решават да се прегрупират и той се възползва от случая. Не съм сигурен какво става по-натам, но резултатът е, че двамата се влюбват, женят се и дори си взимат куче - ирландски сетер. Васко си намира по-хубава работа и въобще животът му се урежда. 

- Хубава история – след кратка пауза каза Димо, докато бърешеше поредната халба бира - Поуката сигурно е никога да не се отчайваме, защото нещата рано или късно ще се наредят.

- Хм, може би - рече и отпи замислено от уискито. - Тази история я чух от един приятел на име Дани. Разказа я пред един барман като теб, в един бар, подобен на този, докато пресушаваше трето уиски и се вайкаше, че са го уволнили от работа и приятелката му е скъсала с него - всичко това в един и същи ден. В този момент Дани беше изправен пред познатата дилема да се напие или да се напие...  много. На всичкото отгоре имаше един дебел котарак, сякаш излязъл от страниците на "Майстора и Маргарита". Виждал съм как този котарак изпитва неистови трудности да си качи туловището върху дивана в хола му. После не му се слизаше от там, защото мързелът му беше по-безграничен и от открития космос. Та по някаква незнайна причина  котаракът беше решил да избяга в същия злополучен за Дани ден.  Идея си нямам как го е сторил, но вероятно е било доста забавна гледка.

И така, Дани разказваше на бармана и на мен историята за Васко и накрая каза почти през сълзи: "Мамка му на тоя бастун Васко! Защо и моята история няма такъв щастлив край?!" Тогава с очите си видях как една страшна мацка се приближи до него, заговори го и започва да го успокоява. Година по-късно същият този Дани се ожени за споменатата мадама, намери си нова и по-добра работа и дори проклетата му дебела котка се дотътри обратно вкъщи...

- Хах, ами това е кръговратът на живота - реши да сподели вижданията си Димо.

- Абе надявам се да е така - изрече с тъжна усмивка. - И знаеш ли защо? - попита и без да дочака отговор продължи. - По-рано днес разбрах, че компанията, в която работя, е обявила фалит и оставам без работа. Малко по-късно приятелката ми ме заряза по най-гадния възможен начин - със смс. Накрая се прибрах вкъщи и видях, че златна ми рибка е хвърлила топа... Да знаеш, че я обичах - имам предвид рибката, а не приятелката ми...

- Съжалявам – каза съчувствено Димо. - Не се отчайвай, нещата ще се оправят, както с Васко и Дани.

- Дано си прав - каза и направи тържествена пауза. - Защото вече почти изпих третото си уиски, а не виждам нито една жена, която да ме утешава.

При тези думи привлекателната дама, седяща недалече на бара, му се усмихна и се приближи до него:

- Извинете, без да искам чух, ъъъ, всичко, което казахте... Много съжалявам за случилото ви се.
- Благодаря ви - отговори той с нескрита тъга.

- Но все пак... - с лека неувереност продължи тя. - Това истинска история ли?

Той отпи последна глътка от уискито си, усмихна се лукаво и изрече думите, които многократно беше репетирал пред огледалото:

- Има ли значение?


Автор: Павел Апостолов

Няма коментари:

Публикуване на коментар