Изисква се особено състояние на духа, за да слезеш на
вражеския бряг под канонадата от куршуми, въоръжен само с лък и меч, но за полковник
Джак Чърчил това е било нещо като ежедневие.
Представете си, че сте новобранец на Западния фронт и
командирът на отряда ви идва до вас и ви казва: „Приятел, би ли подържал този
лък за минутка - отивам да отсека главите на няколко шваби.“ И докато гледате с
недоумение средновековното оръжие, оставено в ръцете ви, този човек се втурва
със стоманения си меч към противниковия лагер. Поне за мен тази сценка би имала
умерено травмиращи последствия...
Как точно Джак Чърчил се е превърнал в легенда си е доста
интересна история. Роден е през 1906 г. в Шри Ланка в семейство на англичани,
прекарва детството си в Хонг Конг, учи в университета на остров Ман, служи като
военен в Мианмар, след което напуска армията и работи като редактор на вестник
в Кения. В един от по-скучните периоди от живота си дори е модел. Междувременно
се научава да свири на шотландска гайда, въпреки че е толкова шотландец,
колкото и Шака Зулу.
Ей така, между другото, Джак Чърчил представлява
Великобритания на Световното първенство по стрелба с лък. И тъй като вероятно е
сметнал, че ежедневието му е твърде еднообразно, решава отново да се запише в армията
и да вземе участие във Втората световна война. Акостира на бреговете на
Франция, точно когато Хитлер решава да нанесе решителен удар. Това обаче хич не
трогва Джак Чърчил и той ръководи партизански отряди, които да вършат поразии
из немските позиции.
Джак се оказва традиционалист в някакъв извратен смисъл на
думата и влиза в бой, въоръжен единствено с лък, стрели и шотландски меч.
Запитан от колега офицер защо, по дяволите, си носи шибания меч в битка, той
отговаря хладнокръвно, че офицер, който отива на война без меч, не е облечен
подходящо за целта... Някъде тук, предполагам, тогавашният майор Чърчил
получава и заслужения си прякор „Лудия“.
Началото на престоя на Джак във Франция е сравнително
спокоен – прострелян е в шията, бие се в Дюнкерк и печели медал за храброст,
спасявайки друг офицер, попаднал в засада. Остава в летописите като
единственият британски войник през Втората световна война, убил враг
посредством лък. Що па не!?
След Дюнкерк отново го наляга скуката и решава да се запише
като доброволец при Британските командоси. Идеята да продължи да рита немски
задници доста му допада. Всъщност, Джак е толкова развълнуван от новата си
роля, че когато при нападение скача от лодката, той вдига меча над главата си и
крещи с пълно гърло „Кооомааандооо!“. Нищо, че примерно го обстрелват в този
момент... Между другото, носел си е и гайдата.
Според историците „Лудия“ Джак е ръководел един от
най-успешните отряди от командоси. Към впечатляващата статистика на тази бойна
група голям принос има фактът, че Чърчил успява сам да обезоръжи и вземе в плен
немски отряд от 42 души, въоръжен само с... да познахте, проклетия си
шотландски меч. За целта е минавал от пост на пост, успявайки в личен разговор
да убеди всеки един от швабите да се предаде. Заплашително изглеждащото
средновековно оръжие в ръцете му вероятно е помогнало.
Докато се бие в Югославия, Джак Чърчил е заловен и изпратен
в концентрационен лагер, от който напълно очаквано бяга. Заловен е отново и е
хвърлен в затвор в Австрия. Разбира се, успява да избяга и от там, след което
прекосява Алпите, докато не попада на съюзнически сили. Нищо работа!
Чърчил изявява желание да се бие и срещу японците, но скоро
атомните бомби са пуснати и войната приключва. Окичен вече с един куп медали, той
отново навлиза в дълбоките преспи на отегчението. В следващите години Джак
става парашутист, сражава се в Палестина и работи като военен инструктор в
Австралия. А да, занимава се и със сърфинг.
Най-вероятно Холивуд не е направил филм за Джак Чърчил, само
защото е британец. Лудият полковник води дълъг и изпълнен с приключения живот,
като напуска този свят на 89-годишна възраст.
Джак Чърчил е човек, на когото Смъртта се е усмихвала
многократно, и който винаги й е отвръщал с усмивка, придружена с песен на
шотландска гайда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар