Да разпериш криле

Чудили ли сте се как птиците се научават да летят? Много е просто – когато малкото птиче укрепне достатъчно, родителите му използват различни стратегии, за да го изкарат от гнездото. Много често, за да направи тази последна решителната крачка от ръба на гнездото, единият от тях ще трябва да побутне леко своята рожба. Следва бясно размахване на крилe, което ще омекоти падането на дебютантът в летенето. След няколко неуспешни опита това малко птиче най-после ще разпери достатъчно смело криле и ще полети.

Така е и при хората – обикновено, за да извършат нещо велико, трябва просто да има някой, който леко да ги побутне.

Запознайте се със Зак Ходскинс. Той е скромно 17-годишно момче от Джорджия, чиято най-голяма мечта е да играе колежански баскетбол. Зак е добър играч и има чудесен ръст за годините си. Проблемът му е, че може да дриблира само с дясната си ръка, а и стрелбата му е твърде нестандартна. Това определено не се харесва на колежанските треньори, но Зак не се предава.

Той е спортна натура, но получава многобройни откази при опит да се запише в аматьорски атлетически клубове. Родителите му обаче винаги са били зад него, подкрепяйки го в следването на наглед недостижимите му мечти. Зак се е пробвал в различни спортове, включително и триатлон, но голямата му любов си остава баскетболът. Много хора се съмняват, че той има каквото и да е бъдеще в тази игра. На всички тях Ходскинс отговаря по един и същи начин: „Само гледайте“.  

Мнението на тези скептици и вярата на родителите му са двата фактора, които му помагат да направи онази крачка, след която ще разпери смело криле. Другият е едно момче на име Кевин Лау, за което ще стане дума по-късно. След като разбира за него, Зак прави своя избор – иска най-после да докаже на всички, че може да лети. Колкото и неуспешни опити да му коства това. Следват тежки и изморителни тренировки, разкървавени пръсти, много рани, труд и лишения.

Сигурно се питате с какво толкова това момче е специално и защо трябва да ви разказвам неговата история? Всъщност за отказите от различни клубове, нестандартната му стрелба, дрибъла с една ръка и скептицизма на хората, които не го познават, си има съвсем логична причина – Зак е роден без лява ръка почти до лакътя. Този недъг обаче ни най-малко не го отказва от преследването на голямата му мечта.

Ходскинс тренира наравно с останалите си съотборници и е върл противник на това да се отнасят с него по различен начин. Играе в училищния отбор на Милтън Хай, просто защото е добър. През миналия сезон бележи по средно 11 точки на мач. Нанизва тройки от всякаква дистанция. Освен това печели борби, прави асистенции, дриблира с лекота покрай противникови играчи и дори забива в коша под оглушителните викове на публиката. И всичко това само с помощта на дясната си ръка и силата на волята си. Всеки, който го е виждал в игра за първи път, трудно би повярвал на очите си.

Едва ли можем да си представим през какво е преминал Зак, за да компенсира това, което природата му е отнела. Ден след ден, тренировка след тренировка. Той е самото въплъщение на идеята, че с усилена работа, непреклонност и желязна дисциплина можеш да преодолееш всяко препятствие, което животът ти е подготвил. За него треньорът му Мат Крамър заявява простичко: „Никога не съм виждал нещо подобно“.

Всички жертви, които е трябвало да направи и всички разочарования, които е трябвало да преживее, най-после му се отплащат. В края на миналата година Зак е избран от един от най-силните колежански баскетболни отбори - Университетът Флорида. Според мнозина за него би било по-добре да играе в някой от по-малките тимове, които биха му гарантирали стипендия и дори титулярно място. Зак обаче решава да приеме предизвикателството във Флорида и сред жестоката конкуренция да убеди тамошните треньори, че може да играе на най-високото възможно ниво. Човек като него никога не бил се спрял пред трудностите.

Зак Ходскинс е един от примерите, че за силата човешкия дух няма граници. За кратко време той се превръща във вдъхновение за млади хора с недъзи по цял свят. Момчето посреща тази си роля с усмивка и дори казва, че за него тя е по-важна и от баскетбола. Следващата му мечта е да изнася мотивационни речи пред деца с подобен на неговия проблем.

Малко преди да започне да се занимава сериозно с баскетбол, Зак гледа с баща си по телевизията кратък филм за едно момче на име Кевин Лау. Това, което прави Кевин специален, е неговият недъг – липсващата му лява ръка почти до лакътя. Въпреки това, Лау е един от най-добрите гимназиални баскетболисти по онова време, а скоро след това пробива и в колежанския баскетбол. Именно неговият пример е лекото побутване, което мотивира Зак да се превърне в това, което е днес – феномен, на когото се възхищават милиони. 

Този свят има нужда от подобни вдъхновяващи истории. И когато някога попаднете в ситуация, в която трябва да направите тази последна решителна крачка в преследването на мечтите си, спомнете си за Зак. Нека той да бъде нещото, което да ви побутне и да ви накара да разперите криле.

Автор: Павел Апостолов

Със съдействието на Иво Иванов