Две минути

Две минути. Толкова отнема да разбереш какво ще се случи с живота ти. Ако пожелаеш...

Мониторът беше единственото нещо, което хвърляше светли отблясъци в стаята. Наближаваше полунощ. Тя се загледа в лавиците с книги, в снимките от миналото, във всички онези неща, които й навяваха някакъв спомен. Погледът й се спря на „Пътеводител на галактическия стопаджия“, притиснат от учебник по журналистика и „Към себе си“ на Марк Аврелий. Някой ден щеше да въведе ред в тази библиотека. Беше си го казвала стотици пъти. 

Неусетно я обзе онази меланхолия, която те кара да се потопиш в сладката омая на спомените. В онези весели или пък тъжни моменти, които я бяха изградили като личност и които се бяха превърнали в съставни части на характера й. От рафтовете надничаха снимки от рождени дни, от екскурзии и от дипломиране, билети от представления, автографи от идоли... На специално място бяха отделени подаръци от близки хора – кутийка за бижута, съдържаща десетки обеци, керамични фигурки на прасенце, на котка и на нещо, което вероятно трябваше да е феникс, две преспапиета, празна ваза, дървен часовник и един зле скалъпен хартиен лебед, леко пожълтял по краищата. Всичко това беше неразделна част от нея.

И то щеше да изгуби смисъл, ако отвореше онзи имейл.

Работата като журналист я задължаваше да бъде в час с актуалните събития. Приятелите и познатите й пък бяха приели за свой най-върховен дълг, вероятно скрепен с кръвна клетва в тайно подземие по пълнолуние, да я осведомяват за всяка по-интересна случка от битието им. Независимо дали ставаше дума за това как обирите в квартала им са зачестили, увеличавайки главоломно броя си от един на два годишно, или това, че кучето на съседите ги гледа странно и навярно чете мислите им. Те, разбира се, не изневериха на тази традиция и за няколко минути я връхлетя познатата лавина от умерено грамотни съобщения. Странното беше, че всички те я питаха дали си е проверила пощата. Така започна всичко. 

Беше на мнение, че само две неща могат да променят целия свят из основи – военен конфликт или идея. Но на 6 юни 2039 година се случи нещо съвсем различно. В един и същи момент всички хора по света получиха важен имейл. 

Оттогава минаха два дни, но все още липсваше логично обяснение за Събитието. Кам отвори пощата си и там намери онова прословуто съобщение, което би могло да преобърне живота й. Подателят беше неизвестен. Милиарди хора бяха получили подобно. Отвореше ли тази своеобразна кутия на Пандора, на екрана щеше да се прожектира двуминутно клипче. Сто и двадесет секунди, в които щяха да се редят кадри от бъдещия й живот – всички онези ценни моменти, които мозъкът й би избрал да запази завинаги. 

Романтични мигове, триумфи, падения, радост, скръб – по думите на приятелите й имаше от всичко. След края им клипът изчезваше. Никой не беше открил начин да бъде записан или възпроизведен повторно. Никой не знаеше кой е направил тези клипове и защо ги е изпратил.

За няколко часа целият свят се промени. Създадоха се форуми, в които мъже и жени издирваха половинките си, които бяха съзряли в собствените си клипове. Други решаваха най-после да направят онази дълго отлагана екскурзия или да се впуснат сляпо в преследване на мечтите си. Започнаха да се появяват първите доказателства, че „предсказанията“ са верни. Не закъсняха и първите опити да се промени видяното. Социалните мрежи бушуваха. Хората не се интересуваха от нищо друго. 

Напълно естествено, повечето от тях решиха, че това е Божие послание. Нямаше значение в кой бог точно вярваха. Всичко това беше като мана небесна за религиозните фундаменталисти, които получиха така жадуваното средство за манипулация на масите. Когато не можеш да си обясниш нещо, приписваш му божествено начало. Един от малкото принципи, които хората спазваха хилядолетия наред. 

Кам беше атеист и предпочиташе да си остане такава. Но не можеше да не се запита дали животът ни наистина е предопределен или някой си правеше твърде жестока шега. Глождеше я любопитство, но и се разкъсваше от съмнения. Струваше ли си? Нали точно това е в основата на съществуването – да не знаеш какво ще се случи. Защо трябва да се лишава от насладата на неизвестното? От друга страна, възможността да надзърне в бъдещето беше твърде привлекателна. Всеки на нейно място би се възползвал.

След като получиха този необикновен подарък, само едно нещо пречеше на хората да се почувстват наистина всесилни – в тези две минути все още никой не беше видял как ще умре. Смъртта явно не можеше да бъде контролирана. 

Хладен повей проникна през полуотворения прозорец, размести бележките на бюрото и прекъсна мислите й. Настъпи полунощ. Нямаше защо да отлага повече.

Показалецът на мишката стоеше върху имейла с неизвестен получател. 

Натисна „Изтрий“.

Автор: Павел Апостолов

Извънредни новини

„Сензация! Мъж от София направи разлика между цвят корал и цвят сьомга!“

- Според непотвърдена информация 26-годишния П точка А точка е успял безпогрешно да направи разлика между два цвята, които почти всеки друг на негово място би нарекъл „розово“. Пред наши репортери приятелите му споделиха, че откакто си е хванал гадже, П точка А точка вече не бил същият.  

„Невероятно! Потребител на фейсбук призова демон!“

- Инцидентът се случил, докато 16-годишният Ф точка Ф точка пишел гневен статус на латиница за нещата от живота. 

„Внимание! Отровни мандарини в големите хранителни магазини!“

- Наши източници ни съобщиха за зловещи ГМО мандарини в чуждестранните вериги супермаркети. Смъртоносните плодове се познават по това, че говорят испански и танцуват салса.

„Чудо! Само за една седмица тя изгуби 5 килограма, малък кокер шпаньол и девствеността си!“  

- Следва галерия от снимки на Ц точка Ц точка преди и след тази пълна промяна.

„Взрив! Вижте новото мегагигахипер оръжие на Русия!“

- Следва колаж, в който Путин, гол до кръста, язди динозавър-велосираптор, а над него прелита мигащо НЛО. На десния бицепс на Путин кокетно се мъдри татуировка на Санстефанска България. 

„Шок! Зимата най-после не изненада София!“

- В началото на март мечките се събудиха от зимен сън, птиците се върнаха от краткия си престой в по-добре устроени държави, температурите наближиха 20 градуса и от община София най-после могат за заявят, че зимата няма как да ги изненада. Столичани си отдъхнаха, защото това драстично ще намали шегите за снегорини.

„Ексклузивно! На мъж от Плевен, зодия стрелец, му се сбъдна хороскопа!“

- „Днес е добър ден за инвестиции. Може да създадете възможност за конфликти и недоразумения, но ви очакват и нови запознанства. “ – гласял хороскопа на 35-годишния Ч точка Ч точка. В същия ден той първо уцелил печалба от 6 лева от Държавната лотария, след което решил да се почерпи в близката механа, която не ни плати достатъчно, за да й публикуваме името. Там се сбил с 39-годишния Щ точка Ф точка, което довело до престой в районното, където се запознал с 42-годишния Ер голям точка Ер малък точка. „Мноу свестен чуек!“ – коментира Чъ Чъ.

 „Няма да повярвате! Полицията нанесе тежък удар на мафията в София!“

- Столични криминалисти нахлули в дома на нищо неподозиращото семейство Д точка, откъдето са иззети електронна везна, стотина фалшиви банкноти от Монополи, пиратски диск на Мишо Шамара и един зле отглеждан фикус. На задържаните е наложена парична гаранция в размер на малка бутилка уиски и пакетче фъстъци.

„Паранормално! Днес никой не пострада, докато пътуваше с автобус 72 в столицата!“

- Днешният ден по печално известната автобусна линия се е разминал без нито един нещастен случай или неволно прехвърляне в друго измерение.

„Истината лъсна! Извънземни управляват Земята!“

- Дълбоко пазената от ЦРУ, ФБР, КГБ, Мосад, Джордж Сорос, Питър Пан и Мечо Пух тайна най-после излезе наяве. Анонимен наш източник изнесе безценни документи от централата на Масонската ложа, криейки ги в ректума си. Те недвусмислено показват, че Земята е плоска и всъщност се носи на гърба на огромна костенурка, върху която са стъпили четири слона, а човечеството е хипнотизирано да вярва, че тя е кръгла. Очаквайте развитие на темата, когато нашият източник извади и останалия материал.

 „Уникално! Миле Китич ще прави дует с Адел!“

- Световноизвестният трубадур Миле Китич възнамерява да покани изгряващата звезда Адел за новия си сингъл, с което да даде така необходимия тласък в кариерата на британската певица. Помолен за коментар, сръбският поп идол сподели, че си пада по по-пищни дами, намигна и засука мустак.

„Свръхестествено! Служителка в държавната администрация обслужва гражданите за по-малко от минута!“

На един рядко срещан феномен се натъкнаха бдителни наши читатели. Те ни съобщиха за държавна служителка, която се вършела толкова добре и експедитивно работата, че пред гишето й дори не се образували опашки. Според слуховете въпросната служителка е рептил.

„Брутално! Свидетел на Йехова не иска да си говори със случайни минувачи!"

Странен инцидент се случи днес в Пловдив. Свидетели, които не са свидетели на Йехова, разказват как свидетел на Йехова ги подминал пред други свидетели, без дори да ги пита дали имат пет минути. Разследващите органи извършват разследване, за да разследват причината.

 „Фрапиращо! Българското кино е все още живо!“

- Наши анализатори анализираха, че българското кино все още диша, въпреки нокаута, който му нанесе „Дякон Левски“. Броим го за добра новина.

 „БОНБА! Делян Пеевски ще играе в новия филм от поредицата „Междузвездни войни!“

- Видният бизнесмен, който е чист като сълза на девственица от планинско селце преди да бъде хвърлена на местния змей, ще зарадва феновете си, показвайки корпулентно изваяно тяло в известния франчайз. Това съвпада с вестта, че герой от старата поредица ще направи неочаквано завръщане в новия филм. В коя точно роля ще нахлуе Пеевски, си остава добре пазена тайна.

 „Мотивиращо! Лео ди Каприо има едва един Оскар повече от вас!

- Хей, вие там, които се взирате неразбиращо в монитора или телефона си. Ди Каприо не ви води с толкова много в класацията по Оскари.

„Потресаващо! Жена избра да прочете книга вместо да кисне в bg-mamma или да гледа риалити предаване!“

- След инцидента госпожа П точка Ч точка е поставена под карантина.

„Шокиращо! Кмет живее в четиристаен апартамент, нямал пари за къща!“

- Наш репортер ни разкри трогателната история на живеещия в нищета кмет Ц точка Ч точка, който заедно с четиричленното си семейство се блъска в апартамент от едва 180 квадратни метра. "Градчето е бедно", заяви г-н Ч точка, "дори попът ни се вози на стара, петгодишна S класа".

„Сайтовете за запознаства го мразят! Вижте мъжа, който се оказа неустоим за жените в интернет пространството!“

- Интервю с 35-годишния Х точка У точка, който дава безценни съвети как да сваляме жени онлайн. От това под какъв ъгъл да се снимаме пред бавареца си, през порепоръки за най-добрите марки анцузи и потници, до идеи за отварящи фрази като: „Здр! Има ли секс? Ш’та изпапкам“ и нова употреба на евъргрийните „Ко си прайкаш?“ и „Малка си, но сладка си!“

„Спортни новини! Миграция на Felis silvestris catus към Белград!“

- Жителите на Белград се оплакаха, че никога не са били свидетели на толкова голяма концентрация на животни от вида "мало маче" на квадратен метър. Сръбски учени обявиха, че ще изследват този феномен. Защо тази новина е в секцията със спортни новини също е мистерия.

„Други спортни новини!“

- Григор Димитров загуби на полуфинала в Палм Бич, но беше забелязан на летището заедно с Никол Шерцингер, опитвайки се да вземе чартърен полет за Хасково. На двамата беше направена кратка фотосесия. Помолени за коментар, Хорхе Букай, Е точка Л точка Джеймс и текстописецът на Фики казаха едно и също, а именно: „Загубата за един е победа за друг!“

„Феноменално! Българският отбор по футбол надви „Б“ отбора на Бурунди!“

- В приятелска среща на Националния стадион пред погледа на 17 души, трима депутати, два гълъба и едно котенце, националите ни победиха с категоричното 3:2 силните африканци. За нашите отбелязаха двама и един трети. По-късно се отбелязаха и в БИАД, след неуспешен опит да се отбележат в Син Сити.

И една вест от последните минути: „Краят е близо! Светът свършва на 4 март!“

- Подробности в утрешната ни емисия новини.

Благодарим ви за вниманието и дочуване!


Автор: Павел Апостолов

Вдъхновено от: Брадва.бг

Подаръкът

Дядо Коледа седеше в шейната си и наблюдаваше случващото се долу. Хората не го виждаха, което беше безценно преимущество в неговата работа. Не беше сигурен защо е така. Може би мозъците им отказваха да възприемат гледката на дебел белобрад старец, облечен в червено и бяло, седнал в шейна, теглена от девет елена, която се рее на двадесет метра над земята.

А в какво се състоеше работата му ли? Добре знаем, че не Дядо Коледа слага подаръците под елхата, но това, което не подозираме, е, че той е причината да изберем тези подаръци. Белобрадият старец имаше способността да чете детските мисли и да открива какво искат послушните момченца и момиченца за Коледа. Така че когато едно дете си пожелае конструктор или „Плейстейшън“ 4, Дядо Коледа е този, който насажда в главата на родителите му натрапчивата мисъл, че трябва да му купят съответния подарък. Разбира се, изпитваше и известни затруднения, тъй като мисълта за покупка на „Плейстейшън“ 4 покълваше доста по-трудно в родителската глава. Имаше смътен спомен, че май бяха правили филм на подобна тематика…

Днешната мисия беше много по-трудна. Там някъде имаше едно момченце, чието единствено желание за Коледа беше: „нов татко“. Живееше с майка си – любяща и отговорна жена, която едва свързваше двата края, но беше готова на всичко за детето си. Бащата ги беше напуснал много отдавна и дори не се интересуваше от тях. Дядо Коледа прие присърце това желание и накара джуджетата да намерят подходящ мъж за тази жена. След дълго издирване откриха идеалния кандидат – вдовец с добро сърце, който се нуждаеше от съпруга и деца, които да внесат отново светлина в живота му. Имаше обаче един голям проблем – Дядо Коледа не беше способен да манипулира чувствата на хората така, както го правеше с мислите им. Единственото, което можеше да направи за тези двамата, беше просто да нагласи нещата по такъв начин, че да се срещнат.

Първата част от плана беше готова – мъжът и жената щяха да се намират на едно и също място по едно и също време. За тази важна мисия избра Пепър – най-ловкото и хитро джудже, което понастоящем се облекчаваше до едно борче. Отдавна Дядо Коледа подозираше, че Пепър обича да прекалява с яйчения пунш, но това си беше в природата на неговия вид. Направи му знак и след миг уриниращото джудже се превърна във висок слаб мъж на средна възраст, носещ качулка на главата си. Естествено, не се беше лишил и от брадата си – джуджетата никога не го правят.

В новото си тяло Пепър се движеше с грацията на ранена чапла, но все пак успя незабелязано да приближи жената. Изчака удобен момент, пое си дълбоко дъх и с бързи движения изтръгна дамската чанта от ръцете й. Побягна, а зад него се разнесе вик „Крадец! Чантата ми!“ Пепър поначало не беше особено добър спринтьор, а положението му доста се влошаваше, като добавим въздействието на десетина яйчени пунша и наличието непривично дълги крака, с които трябваше да тича. За негов късмет избраникът беше съвсем близо. Пепър го фиксира и се насочи с непримиримостта на немски танк право към него. За щастие мъжът чу виковете, прояви смелост и го повали. Пепър изпусна откраднатата чанта, претърколи се няколко пъти, стана и се отдалечи, накуцвайки. Свърна зад един ъгъл, докато никой не го гледаше, и се изпари.

Дядо Коледа наблюдаваше със задоволство отгоре как жената се приближи до спасителя на чантата й и му благодари. След малко в шейната се появи и Пепър, с чаша яйчен пунш в ръката и с огромна тъпа усмивка на лицето си. Очевидно беше решил да се почерпи за успешно изпълнената мисия.

Не беше нужно на белобрадия старец да прониква в мислите на жената и мъжа, за да разбере, че между тях припламна искра. След като разбра, че ще е сам на Бъдни вечер, тя покани самотния мъж да прекарат празниците заедно. Той се съгласи. Нямаше да съжалява за решението си.

Дядо Коледа и Пепър се оказаха добри сватовници. Последваха най-щастливите коледни празници за малкото момче в целия му живот. Най-после имаше едно щастливо и сплотено семейство. Дядо Коледа гледаше зараждането на тази нова любов и не спираше да се усмихва:

– Честита Коледа, хлапе! – изрече накрая той. – И моля те, следващия път си пожелай нещо по-простичко – като например „Лего“.

Шейната на Дядо Коледа се понесе над света. Имаше да върши още много работа…


Автор: Павел Апостолов

Снимачна площадка

- Смятам да напиша текст, свързан с „Междузвездни войни“, но ще ми трябва вдъхновение.

- Добре. Мисля, че историята трябва да разказва за междугалактически котки, яздещи розови еднорози-киборги, с магически сили да акат бонбони, и биещи се с лошите вегани-термити, които искат да завземат планета Марципан.  Техният вожд ще се казва графиня Череша МакЧушкова.

За ваше успокоение не успях да напиша разказ по така зададените от приятелката ми параметри, но ако някой някога се навие - има моята благословия. После като стане богат и известен, да почерпи!

Започвам историята с предупреждението, че приликите с реални лица и събития не са особено случайни. Дано не ме съдят после...

В една не-чак-толкова далечна галактика с тихичко проскърцване на ставите Харисън Форд се сгромоляса на стола си.„Твърде стар съм за този шит“ – рече човекът, чиято кариера след филма „Беглецът“ бележеше плавен, но за сметка на това постоянен, спад. Всичко в неговото 73-годишно тяло го болеше. С лека носталгия си спомни за случката отпреди няколко месеца, когато с пилотирания от него самолет смути голф играта на няколко калифорнийски зъболекари, аварийно кацайки нейде до дупка №9. Даже успя да уцели дърво. В момента едва успяваше да си уцели репликите.

На всичкото отгоре трябваше да играе пред зелен екран, заради специалните ефекти. Мразеше всички тези технологични новости. Отнасяше се към тях, както Супермен към криптонит – гледаше да ги избягва. Всъщност, по негово време нямаше специални ефекти. Тогава още ги наричаха обикновени ефекти.

Марк Хамил и Кари Фишър седнаха наблизо. Радваше се да ги види, все едно му носеха бира. И двамата се оплакваха, че са ги накарали да отслабнат за ролите си. Мис Фишър, естествено, се оплакваше повече. 

Около тях припкаха заблудени асистент-оператори, специалисти по визуални ефекти, експерти по декорите, гримьори, статисти и други идиоти.

- Харисън, защо се оплакваш? Нали участва в онзи филм с каубоите и извънземните. Как се наричаше? 

- „Каубои и извънземни“, Марк. Така се казваше. А ако не ме лъже изтормозената ми памет, по това време ти участваше в нещо наречено „Суши гърл“. 

- Наистина не се гордея с някои неща – отбеляза примирено Марк Хамил.

- О, я стига. Аз пък съм участвал в епизод на „Сексът и градът“. Голям праз! – заяви Кари Фишър, изненадващо използвайки типичен български идиом.  

Питър Мейхю се приближи и свали косматата глава на Чубака.

- Знаете ли, винаги съм си мислел, че на героя ми му липсва дълбочина.

Последва дружен смях.

- А питаш ли го Кени Бекър? – включи се Харисън. – Човекът е на 81, висок е малко повече от метър и играе робот, който издава пискливи звуци. 

Всички осъзнаха, че са безнадеждно остарели, а младите актьори бяха амбициозни като сперматозоиди. 38 години бяха минали от Епизод 4 - „Нова надежда“. Много от нещата се бяха променили. С изключение на точността на стормтрупърите във филма. Или липсата на такава. Тя си е константа.

Режисьорът на всичко това беше Джей Джей Ейбрамс, който можеше да е син на г-н Форд. Последният искрено се надяваше това да не е така. Ейбрамс обичаше експлозиите, сините отблясъци в камерите и безсмислените диалози, което явно го правеше идеален за задачата. А задачата беше да се опита да заличи травмиращите спомени на обикновения зрител от съвременните епизоди  1, 2 и 3 на Джордж Лукас. 

- Мислите ли, че филмът ще се получи? 

- Не знам, Кари, но със сигурност ще е по-добър от „Невидима заплаха“. Всеки филм е по-добър от Епизод 1.

- С изключение на Епизод 2, Марк.

Последва мълчание, което беше равнозначно на съгласие. Питър Мейхю го наруши.

- Очите ли ме лъжат или виждам две котки с човешки ръст в компанията на розови еднорози.

Всички драматично бавно проследиха накъде сочи пръста му. Двете котки видяха това, спогледаха се, изсъскаха и се изнизаха.

- Сигурно са статисти, набарали кофти реквизит – изтъкна г-н Форд, който вече беше в настроение за фиеста. Или поне – за сиеста. 

- Вчера видях двама идиоти в костюми на термити – добави Марк. - Не знам за какво са му на Джей Джей подобни изродщини. Един Джар Джар Бинкс ни стигаше.

- В моята гримьорна пък влезе една мацка, облечена цялата в розова – сподели Кари. - Изгледа ме от глава до пети, изсумтя, фръцна се и изчезна. Имаше нещо котешко в нея, като се замисля.

- И аз забелязвам хора в някакви странни костюми напоследък, а пък не съм видял някой от тях да участва във филма. Все едно снимачната площадка е средище на някаква извънземна сбирщина.

Нямаха време да помислят над тези думи, тъй като ги извикаха за още снимки.

Харисън мина през мястото, където преди минутка бяха стояли двамата особняци в котешки костюми. Настъпи нещо.

Беше бонбонче.

Автор: Павел Апостолов

Екзистенц

Отскочи встрани, избягвайки на сантиметри острото жило на гадната твар. Наведе се, бързо се завъртя на един крак и стовари цялата мощ на меча си върху змийската глава. Със задоволство чу предсмъртния крясък на чудовището. Срита трупа му за всеки случай, претърси го за артефакти и продължи напред.

„По дяволите! Колко още!?“  

Вече близо час кръстосваше тъмното, влажно и твърде смрадливо помещение, в което се бяха просмукали ароматите от отделителната система на един куп насекомоподобни и влечугоподобни гадинки. Както и вероятно от техните жертви от човекоподобен произход. 

Подпря се на меча си и изпи една колбичка. Щракна с пръсти и изведнъж тъмният коридор се озари от синкава светлина. Малко по-напред се виждаше нисък свод и вход към по-обширно помещение. Прекрачвайки го, някъде отгоре се разнесе гърлен смях, а от земята започнаха да се надигат с потракване някакви хора. Или по-скоро скелетите на някакви хора. 

Изведнъж всичко застина. Времето спря и някакъв зелен обект започна да кръжи над главата му. Беше телефонна слушалка.

Самюъл Питърсън свали очилата си, взе телефона и прие обаждането. Не се учуди, когато разбра, че го търсят по работа. В малките часове на нощта някой се беше разделил с живота си и детектив Питърсън трябваше да разследва случая. 

Сипа си едно малко ирландско уиски, изля го в гърлото си, облече се набързо и пое към въздушата мотриса. 

Единствените, които не спяха по това време, бяха пияниците, няколко влюбени двойки, лекарите и ченгетата нощна смяна. В мотрисата се натъкна и на редовните двама-трима бездомници. За няма и 15 минути се добра до местопрестъплението. Патологът вече беше там. Не можеше да не забележи, че отпиваше кафе от порцеланова чаша с надпис „Най-добрият патолог в района“.

- Какво имаме, Чарли?

- Тук имаме тяло, Сам. Малко по-надолу ще намериш главата на тялото, а това висящото от онова дърво навярно е една от ръцете на тялото.

- Разбирам. Какво можеш да ми кажеш за този нещастник?

- Чернокож мъж на средна възраст, който положително изглежда доста мъртъв. Ти си детективът, но ако питаш мен, сигурно е част от войната за новия наркотик.

- Екзистенц ли?

- Мда, тези червенички хапченца са толкова добри, че наркопласьорите се избиват за честта да ги предлагат на улицата. Което не е непременно лошо според мен.

- Три трупа за седмица. Малко са ми множко. Ще трябва да си поговоря с момчетата от наркоотдела. 

Детектив Питърсън огледа местопрестъплението, направи снимки, даде заповеди на местните патрули и заповяда на Чарли докладът му да е готов още днес. После се запъти към най-близкия бар. Но не стигна. В една по-тъмна пресечка някой го удари по тила и той изгуби съзнание.

Когато се събуди, не можеше да си държи главата изправена. Умът му се рееше неконтролируемо, а светът никак не му помагаше, като шеметно се въртеше. Повърна, но и от това нямаше полза. Някой го беше натъпкал със свръхдоза екзистенц и хапчетата вече се бяха просмукали в кръвоносната му система. Виждаше същества във всякакви странни и бързо променящи се форми. Чу познатия гърлен смях, идващ от твар, която приличаше на дракон с прасешка муцуна. Залитна, удари си главата в нещо твърдо и отново припадна.

Сам свали очилата, на които му бяха прожектирали последните му ясни спомени. Въздъхна. До този момент никой не беше оцелял след толкова голяма доза екзистенц. Психиката му отдавна не беше същата, умът му беше размътен и често блуждаеше. Лекарите решиха, че е невъзможно да преживее абстиненцията и затова лечението му се състоеше в ежедневно поглъщане на контролирани дажби от червените хапчета. 

Наля си чаша вода и изпи едно. Намираше се в градската лудница. Днес щяха да го пуснат. В главата му все пак беше успяла да се намърда една кристално ясна мисъл, която не му даваше покой  - със сигурност щеше да отмъсти на гадните копеленца, които го бяха подредили по този начин. 

Една харпия прелетя с оглушителен писък над главата му. Малко жълтеникаво гоблинче се блъсна в крака му, усмихна му се с криви зъби и подскачайки се насочи към стената. Изчезна в нея. 

Да, и с това трябваше да се справи някак...

(Може би следва продължение...)

Автор: Павел Апостолов