неделя, 27 октомври 2013 г.

Пробуждане

Гледали ли сте филма "Пробуждане"? В него героят на Робин Уилямс е лекар, който открива средство за излекуване на пациенти, страдащи от ужасяващата болест летаргичен енцефалит. А тя е ужасяваща, защото мнозина от засегнатите изпадат в състояние на будна кома - не могат да говорят, да се движат, да се грижат за себе си, погледът им е празен. Живи статуи. Причинителят и точният механизъм на болестта са неясни до ден днешен. Във филма излекуваните пациенти се пробуждат след над 40-годишен сън. Пробуждат се в един нов и различен свят, дори враждебен, където не са деца, а възрастни. Адаптацията им е трудна, но успешна, а накрая дори се вдигат на бунт срещу строгите болнични ограничения и успяват да усетят свободата за пръв път от повече от 40 години. Филмът е по истински случай.

Аналогията с протестите от тази година е повече от очевидна. Изпадналият в дългогодишна летаргия български народ се пробуди и реши да се разбунтува. Бунтът му беше срещу всичко нередно, неморално, несправедливо, непрозрачно, безпринципно, гадно, което се случва в тази държава. Причините за февруарските, летните и настоящите студентски протести бяха едни и същи. Различаваха се само в повода.

Не всички се пробудиха, защото светът продължава да си е враждебен. В родната действителност с надигането на глас срещу властта автоматично те заклеймяват за "платен" и "обслужващ партийни интереси". Иронично е, но го правят именно платени хора, обслужващи партийни интереси. Защото по-голям интерес от това партията ти да се задържи във властта - няма. "Когато има келепир и бай ти Ганьо знае да обича" е написал едно време Алеко Константинов и е бил напълно прав. Протестиращите обаче не са като бай Ганьо и не обичат никого от политическия елит - мразят поравно всички партии, довели държавата до това състояние. Освен това ги мразят и безплатно.

Всяка форма на протест в настоящата ситуация е адекватна. Студентите получават ежедневни критики, че спират учебния процес в университета. В голяма степен и безпочвени, защото който иска да се учи, ще намери начин. Именно университетът е мястото за протест - историческите примери и актуалните такива са многобройни. Там се опитват да бъдат чути, защото на улицата очевидно не се получава. Ако можеха, щяха да окупират Народното събрание. Радвайте се, че все още има млади хора, на които им пука за едни неща, наречени принципи. Те са бъдещето, те са вятърът на промяната в мисленето на едно общество и се нуждаят от подкрепата на същото това общество.

Адаптацията на разбунтувалите се е трудна. Това все пак е нещо ново и непознато. Допускат грешки. После се учат от грешките си. Или пък не съвсем. Честно казано, присъща черта на българския народ е да не се учи от грешките - резултатите от всички избори в последните години са неоспоримо доказателство за това. Надеждата е с прояви като окупацията на Софийския университет мнозинството от сънародниците ни да се присети, че нещо не е наред в родната татковина и да се мотивира за действие. Промяната в държавата ще дойде, когато всеки един от нас сам се опита да промени нещо в положителна насока. Каквото е по силите му, каквото и да е. Управляващите са проекция на народа - факт. На този етап явно сме си ги заслужили тези. Ако не смятате така, променете нещо!

Не ви казах как свършва филма "Пробуждане". Постепенно симптомите на летаргичния енцефалит се завръщат в излекуваните пациенти и скоро всички изпадат в предишното си състояние. Последният кадър е сърцераздирателен - лекарят и героят на Робърт Де Ниро са се върнали там, откъдето всичко започва. Друго е важното обаче - пробуждането на неколцината пациенти променя живота на всички около тях. Примерът им просто е заразителен и те са се превърнали в двигател на промяната. Накрая оставаме с усещането, че всичко това не е било напразно.

Знаете ли, че на Томас Едисон са му отнели повече от 10 000 опита, за да усъвършенства електрическата крушка? По повод на това той заявява: "Не съм се провалил. Просто открих 10 000 начина, които не работят". Не бива да се страхуваме от промяната и не бива да спираме да опитваме. Все някога ще успеем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар